ЗА КОВАЧЕВЦИ » Култура

  • Дом на културата

На 9 юли 1949 г. е обявен анонимен национален конкурс за изработване на проект за изграждане на Дом паметник в с.Ковачевци. Замисълът е да се увековечи делото на Георги Димитров. Одобрен е проектът на архитектите Петър Райков и Йосиф Йосифов, по който през 1953 г. започва строителството. Домът паметник е завършен през 1956 г. Сградата хармонизира с околната среда и придава ново значение на цялостния облик на селището. Сградата е открита по случай 75 – годишнината от рождението на Георги Димитров – 18 юни 1957 г.

Към момента сградата е Дом на културата. Вътрешното разпределение е добре решено. Представителен и тържествен вид има вестибюлът. Чрез него се установява връзка с изложбените помещения, ритуалната зала и стълбището за втория етаж.

С многофункционално значение е ритуалната зала. Още с влизането в залата вниманието е привлечено от двете двукрили врати, изработени с дърворезба, символизираща плодородието на родината и мирния труд на работника. С най-големи художествени достойнства е изящният дърворезбован таван, изработен по тревненски мотиви от изтъкнатия резбар Цаню Антонов. На близо 100 кв.м площ са композирани над 4000 художествени мотива. Слънчевият диск в центъра на композицията е обграден с венец от плодовете на нашата земя, скрепени чрез панделка от дъбови листа на славата.

-

  • Музей

На територията на общината функционират три музейни сбирки в селата Ковачевци, Лобош и Светля. Те пресъздават бита и традициите на хората от този край. Музеят в с.Лобош се помещава в бившето килийно училище

– най-старото училище в Радомирско

-

  • Родната къща на Георги Димитров

Тя се е намирала в източната покрайнина на селото. Разположена на десния бряг на р.Светля, само на 150 м от нея. Съобразена е с битовите изисквания от това време.

Нейното планово, функционално и архитектурно оформяне и решение отговаря на селската къща, изграждана в тази част на България в средата и края на ХІХ в. Основите й са били иззидани с камък, а останалата част от подпори с плет, измазан с кал. Къщата е била едноетажна с едно мазе. Покривът й и четиристранен с леко удължение от югоизточната страна над малкия чардак и входа за мазето. Изоставянето на къщата от родителите на Георги Димитров при преместването им първоначално в Радомир, а след това в София, нестопанисването й и подпочвените води причиняват нейното рухване малко преди 9 септември 1945 г.

През 1972 г. се пристъпва към възстановяване на родната къща на Георги Димитров. След предварителни теренни проучвания на останките от основите на къщата, както и по спомени на все още живи свидетели и по единствената запазена снимка арх. Йосиф Йосифов изработва проекта за нейното възстановяване. Строителството започва в началото на май 1972 г. и за кратък срок тя е изградена.

Вътрешната уредба отразява обстановката в която се е родил и живял първите две години Георги Димитров. Бедната обстановка отговаря на автентичната картина в къщата по това време, в която родителите му Димитър Михайлов и Параскева Досева са живели. Във входното помещение на къщата се намирало огнището, където членовете на семейството прекарват голяма част от времето си.От двете му страни са разположени още по една стая. Двете твърде малки по размер килерчета са използвани за оскъдния инвентар, който е имало на разположение семейството.

В двора на къщата, който се поддържа в приблизителен вид от онова време, е поставена скулптура в цял ръст на стопанката на този дом. Скулптурната фигура, дело на худ. Мара Георгиева е така разположена, че баба Парашкева сякаш е застанала на пътеката, за да посрещне всеки посетител.

Автентичен е кладенецът с геранилото в двора. Около къщата са засадени градински цветя, както около всяка къща в Ковачевци. Дворът е ограден с иззидана от камъни стена, покрита с керемиди така, както е било някога. Това му придава особено очарование и колорит. Овощните дръвчета също с съобразени с времето, когато тук е живяло семейството на Георги Димитров.

Възстановената родна къща е открита на 18 юни 1972 г. по повод честването на 90 – годишнината от рождението на Георги Димитров.

-

  • Храмове

Православен храм “Св. Симеон Стълпник”

Храмов празник – Преподобни Симеон Стълпник, 1 – ви септември

Адрес : с.Егълница

СИМЕОНОВ ДЕН (1 септември) – началото на Християнския календар. Християнският празник в чест на св. Симеон Стълпник е известен сред българите още като “Симеон орач” и “Нова земеделска година”, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. Според житието преподобният Симеон Стълпник е роден през 357 г. в Мала Азия в семейство на бедни благочестиви християни. На осемнадесетгодишна възраст той постъпил в манастир и не след дълго се усамотил в една трудно достъпна планинска пещера. Заживял като пустинник и се отдал на пост и молитви. Благ и смирен, Симеон искал да се изолира напълно от хорските очи и си построил каменна кула, висока 40 лакти. Заживял на върха й в тясна килия и затова бил наречен Стълпник. Там починал на 103-годишна възраст. Църквата празнува 1 септември и в памет на неговата майка св. Марта.

Като начало на новата стопанска година Симеоновден е в най-голяма степен аграрен празник. В навечерието му стопаните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. В ранно утро на празника домакините замесват тесто и изпичат пресни пшенични питки, като с едната от тях захранват ритуално воловете и биволите, с които се оре нивата. За впрегатния добитък се приготвят и малки кравайчета, които стопанката нанизва на рогата му.

Спретнати, облечени в чисти дрехи, орачите и сеячите кичат с цветя и китки каруците и воловете и се приготвят да тръгнат на полето. Домакинята обикаля колата с воловете три пъти като ръси около тях пепел. В Северозападна България тя коли пред колата петел за “курбан на св.Симеон”. Често обикаля около орача, колата и впрегнатите животни с жар, за да е спорна работата. После отваря широко портите, подава на мъжа си нова торба с варена кокошка, прясна погача и баница и го изпраща тържествено. Щом пристигнат на нивата и изорат първата бразда, орачите разчупват питата на четири части. Първото парче се хвърля на изток към слънчевия изгрев, второто се дава на воловете, третото се заравя в земята за невидимия стопанин на нивата, който най-често се осмисля като смок-синурлия, а четвъртото стопанинът изяжда сам. Костите на варената кокошка се заравят също в първата бразда.

Народната традиция изисква на Симеоновден да не се изнася нищо от къщата и нищо да не се дава на заем. Тази забрана се спазва строго, за да не “излезе берекетът от дома”. През целия ден жените не поставят на огнището почернели котлета и съдове, за да не заболяват посевите от “главня”. Не перат и простират бяло пране, за да не поникнат житните класове празни. Често домакините следят какъв човек ще дойде първи през този ден в къщата им. Ако той е добър и имотен, годината ще е спорна и плодовита. По същия начин, отивайки на нивата, орачът гледа кого ще срещне най-напред. Ако види бременна булка или жена с “пълни ръце”, вярва, че житата ще родят много зърно. В Западна България е разпространено поверието, че ако на Симеоновден времето е слънчево и топло, то ще бъде такова и през месец януари през следващата година. Тъй като обикновено на Симеоновден започва бруленето и събирането на орехите, празникът често се нарича и “Симеон брульо”.

Православен храм “Св.Харалампий”

Храмов празник – Св.Харалампий, 10 – ти февруари

Адрес : с.Лобош

Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години. Иконографски често се изобразява като повелител на болестта, която той държи окована в девет вериги или затворена в шише.

Близо до черквата се намира килийното училище – първото българско училище в този край.

Православен храм “Св.Арахангел Михаил”

Храмов празник – св.Арахангел Михаил, 8 – и ноември

Адрес : с.Косача

Православен храм “Св.Неделя”

Храмов празник – Св.вмчца Неделя, 7 – и юли

Адрес : с.Сирищник

Православен храм “Св.Богородица”

Храмов празник – успение на Пресвета Богородица, 15 – и август

Адрес : с. Светля

Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица“ е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин. От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други – преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост – от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август. Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

-

  • Читалища и библиотеки

Читалище “Георги Димитров”

Адрес : с.Ковачевци

Читалището е създадено на 03.10.1928 година под името “Светлина”. През 1949 г. е преименувано на “Георги Димитров”.

Читалищната библиотека разполага с библиотечен фонд от 6 000 тома литература.

Читалище “Лазо Стоянов”

Адрес : с.Косача

Читалището е основано през 1927 год. от Георги Лазов – син на Лазо Стоянов – един от инициаторите за построяване на църквата в с.Косача.

В момента читалищната библиотека разполага с над 1500 тома литература.

Читалище “Просвета”

Адрес : с.Егълница

Читалището е създадено през 1930 година с името “Георги Христов Попов”, а по късно е преименувано на “Просвета”. Библиотечния фонд към читалището наброява 1400 тома.

Читалище „Алеко Константинов“

Адрес : с.Сирищник

Читалище се намира в сградата на кметското наместничество. Библиотечния му фонд е над 3700 тома. Към читалището има музейна сбирка, пресъздаваща живота на хората в миналото.

Читалище “Светлина”

Адрес : с.Светля

Читалището е създадено през 1932 г. Библиотеката към читалището разполага с над 2000 книги.

В читалището се съхраняват и кукерските маски.

Читалище “Ведрина”

Адрес : с.Лобош

Читалището е създадено през 1929 година. Според някои източници то е едно от първите читалища на територията на Радомирската околия и има данни, че първоначално е носело името “Зора”. Към момента читалището разполага с над 2000 тома литература.